Роже дьо Лил Марсилезата има такъв успех във времето след Френската

Роже дьо Лил

 

Марсилезата има подобен триумф във времето след Френската гражданска война, че на 14 юли 1795 година е оповестена за народен химн. Песента е неразрешена по времето на Империята, тя е модифицирана от Ектор Берлиоз през 1830 година и по-късно, през 1879 година, става още веднъж химн на Франция. Mарсилезата се утвърждава като химн на Франция и с конституциите от 1946 и 1958 година.

 

Сега народен химн на Франция, тя е била и химн на интернационалното революционно придвижване. Всъщност думите на „ Интернационала “, написани през 1880 година от Йожен Потие в началото са изпълнявани с мелодията на Марсилезата.

 

По време на Парижката комуна - 1871 година, с тази мелодия Интернационалът е признат за химн. Едва през 1888 година Пиер Дегейтер написва познатата и до през днешния ден мелодия на Интернационала.

 

Тъй като доста хора с лява ориентировка по света, черпят ентусиазъм от Комуната, Марсилезата става международен знак на лявата политическа ориентировка. В Чикаго, да вземем за пример, мъчениците от Хеймаркетския отиват на гибел, пеейки Марсилезата.

 

Работническата Марсилеза е съветска революционна ария, кръстена на Марсилезата. Тя се основава на стихотворение на Пьотър Лавров, оповестено за първи път на 1 юли 1875 година в Лондон като Нова ария. Стихотворението отразява радикална социалистическа стратегия и приканва за принудително заличаване на съветската монархия. В края на 1875 или през 1876 година това стихотворение стартира да се пее в Русия под мелодията на последния куплет от песента на Роберт Шуман Die beiden grenadiere. Мелодията на Шуман е въодушевена от френската Марсилия, само че е истинска. Песента е близка до съветските жестоки романси и това повлиява на нейната известност. Името Работническата Марсилеза е закрепено от 1890-те години.

 

Песента съществува наред с няколко други известни версии, наред с други Марсилези на бойците и Марсилезата на селяните.

Този химн е бил известен по време на Руската гражданска война от 1905 година и е бил употребен като народен химн от съветското краткотрайно държавно управление до свалянето му по време на Октомврийската гражданска война. Той остава в приложимост от Съветска Русия за малко време дружно с Интернационала. По време на революцията от 1917 година се свири на всички публични събрания, улични демонстрации, концерти и пиеси.

 

Песента е неразрешена от режима на Виши във Франция и в окупираните от Германия региони през Втората международна война и пеенето й е било акт на опозиция. Тя е неразрешена също и във Френската империя, Франция при Наполеон и Наполеон III употребява или други химни, или няма химн в интервала от 1799 до 1870 година.

 

Специално във Франция химнът (и изключително текстът му) става ненапълно полемичен въпрос от 70-те години на 20 век. Някои го считат за милитаристки и ксенофобски и са направени доста оферти да се смени химна или текста му. Но исторически Марсилезата се свързва с Френската република и нейните полезности, което прави такава смяна малко евентуална.

 

Всъщност „ нечистата кръв “, която е предмет на спор, не е кръвта на чужденците, а „ синята кръв “ на аристократите за разлика от елементарните хора.

 

В по-близки времена и без значение от текста, тя е пята доста от антирасистки стачкуващи след допускането на Жан-Мари Льо Пен до втория кръг на президентските избори през 2002 година.

 

Марсилезата е формирана от 7 куплета и припев, само че на публични събития се извършват единствено първият куплет и припевът. Музиката и текстът на песента са претърпели голям брой промени през годините. През 1887 специфична комисия назначена от министерството на защитата на Франция приема " формалната " версия на Марсилезата.

 

Поради военния темперамент на песента, постоянно текстът на Марсилезата се подлага на критика като нападателен. Поради тази причина съществуват многократни опити за пренаписване на текста, само че той е останал неизменен защото се счита за знак на Френската гражданска война.

 

Напред деца на Родината,
Денят на славата пристигна
Кървавото знаме на тиранията
Срещу нас се развя
Чувате ли по какъв начин в полята
Свирепо бойците реват?
Те идват също и при вас
да убиват дамите и децата
Припев:
На оръжие, жители,
Постройте редиците,
Напред, напред!
С нечистата кръв
Браздите да напоим.

 

------------------------

 

Allons enfants de la Patrie,
Le jour de gloire est arrivé!
Contre nous de la tyrannie,
L`étendard sanglant est levé, (bis)
Entendez-vous dans les campagnes
Mugir ces féroces soldats?
Ils viennent jusque dans vos bras
Egorger vos fils et vos compagnes!

Припев:

Aux armes, citoyens,
Formez vos bataillons,
Marchons, marchons!
Qu`un sang impur
Abreuve nos sillon